Европа застарява и логично държавите увеличават пенсионната възраст

На немалко хора скоро им предстои да се пенсионират и се питат дали пенсията ще е достатъчна, за да се издържат и дали няма да се наложи да продължат да работят. 

В Дания проблемът ще бъде решен с мярка, която не е съвсем оригинална и по-скоро предизвиква съпротива. Парламентът в Копенхаген прие закон за повишаване на пенсионната възраст на 70 години за всички, родени след 31 декември 1970 година.

В момента тя е 67 години. Предвижда се пенсионната възраст да нарасне на 68 години до 2030 г. и на 69 години до 2035 г.

Как стои въпросът в Германия

Новото федерално правителство в Берлин е наясно, че има нужда от фундаментална реформа на пенсионната, здравната и осигурителната система за дългосрочни грижи. Вече има гласове за това, че Германия трябва да последва датския пример.

свързани

7,7 млрд. лв. са разходите за пенсии през първите 4 месеца на 2025 г.

"Трябва много бързо да увеличим пенсионната възраст на 70 години, за да можем да хванем поне част от бейби бумър поколението", посочи бившият правителствен съветник Бернд Рафелхюшен.

До 2035 г. 1 млн. германски граждани ще напускат пазара на труда всяка година, което ще доведе до увеличаване на пенсионните вноски за по-младите хора.

Моделите пенсионна система

Що се отнася до финансирането на пенсионните системи, съществуват две школи, които носят имената на своите теоретици или инициатори: моделът "Бисмарк" и моделът "Бевъридж", формулиран през 40-те години на ХХ век.

Вторият представлява социална система, която обхваща цялото население и се финансира от данъчни приходи. Той се основава на изчисленията на британския икономист Уилям Хенри Бевъридж, който по това време е член на либералната фракция в британския парламент.

За разлика от него моделът "Бисмарк" предвижда осигурителна система, при която работниците и работодателите плащат вноски в определен фонд. Накратко казано, това е модел, при който вноските на работещите финансират пенсиите на неработещите. 

свързани

Как трябва да се случи реформата в пенсионната система?

Сравнението на пенсионните системи в Европа е възможно само в много ограничена степен, тъй като в няколко държави се прилага комбинация от двата модела. Освен това понякога специфични детайли се различават в отделните държави.

Принципът на Бисмарк, приложен в Германия, има един фатален недостатък, който става все по-очевиден: застаряването на обществото. Има все повече хора, които вземат пенсии и все по-малко платци, т.е. хора, които имат работа и плащат социални осигуровки.

Освен това получателите живеят по-дълго поради увеличаването на статистическата продължителност на живота - с други думи, те получават по-дълго време пенсии.

В резултат на това пенсионните фондове са все по-обременени. Това значи, че или вноските ще трябва да продължат да се увеличават, или пенсиите вече няма да могат да се увеличават, компенсирайки инфлацията. Или пък общото равнище на пенсиите ще намалее.

Някои не се пенсионират рано

По-краткият трудов живот и по-ранното пенсиониране, разбира се, са съблазнителни. Но това е полезно и в икономически план: хората с повече време имат и повече възможности да харчат пари. Стига обаче пенсиите им да са достатъчни. Това би могло да насърчи частното потребление, което от своя страна би било от полза за икономиката, пише DW.

Но повече години работа могат да имат и предимства: Много хора продължават да се чувстват в добра форма в средата на 60-те си години и се наслаждават на работата си. Те искат да предадат своя опит и да поддържат контакти с по-млади хора.

За работодателите е от полза, ако не се губят квалифицираните знания и придобитите умения. Това би могло поне малко да противодейства на недостига на квалифицирана работна ръка.

Снимка: pixabay